Какво не знаем за женското либидо?

 

Женската сексуалност винаги е притежавала известна потайност. Женският елемент в природата има способността да създава живот, но векове наред на това е гледано със страх и недоверие от страна на мъжете в патриархалните общества. От зората на човечеството всичко се сравнява с мъжа и неговите качества, докато жената почти винаги остава някъде на заден план. От скоро обаче, учените започнаха да изучават в детайли женската сексуалност, както от медицинска така и от социална гледна точка, игнорирайки всички стереотипи трупани през годините.

Оказва се, че всъщност жаждата за секс не е присъща само на мъжете. Въпреки че нежният пол векове наред се е старал да удовлетворява мъжките нужди, без да обръща особено внимание на своите собствени желания, дамите също имат нужда да “получават” в секса. Според социалния кодекс на много общества моногамията е предпочитаната традиционна форма на съжителство и жената е тази, която обикновено е по-отдадена в брака. В повечето случаи на мъжете се гледа като на свободни вектори, които нямат нужда от стабилна връзка и това поставя жената в трудното положение, в което тя е отговорна както за своето поведение, така и за това на съпруга си. Феминистките групи отдавна се опитват да дистанцират обществените възгледи от този старомоден сценарии. Наскоро учените се включиха в тази битка с множество проучвания в областта на женската сексуалност и психика и се сдобиха с интересни данни.моногамия

Д-р Бела Елууд-Клейтън е един от специалистите, които преди време започнаха да проучват сексуалните нужди на жените, като тя откри куп общи черти между дами, които са в дългогодишни връзки. В началото на интимните взаимотношения между двамата партньори либидото и на двамата е горе-долу на едно и също ниво, но с времето интересът на жената към секса започва да спада със стабилни темпове. Някои приписват този феномен на прекалено високото либидо при мъжете, което може би подтиска женската сексуалност, като в резултат на това се заформя един вид “сексуална дисфункция”.

Наскоро д-р Клейтън публикува книга по темата и там тя разкрива, че според нея обществото като цяло е успяло да си изгради една изключително изкривена представа, за това какво трябва да включва интимното съжителство между двама души. Според Клейтън жените, които наравно с кариерата се грижат за дома и децата, са повече от извинени, когато им липсва желание за секс, тъй като стресът в ежедневието оказва огромно влияние върху либидото. От това можем да стигнем до заключението, че либидото не е статична мерна единица и се влияе от куп фактори.

В първите седмици на една нова връзка из тялото циркулират куп “любовни хормони”, които объркват до някаква степен мозъка и това моментно увлечение маскира иначе нормалното либидо на жената. Всички знаем обаче, че с времето страстите между двама души се охлаждат и горещите секси нощи стават рядкост, но всъщност това е напълно нормално. Ако вече 10 години сте с един и същ човек, като нощем все още правите секс, а през деня често се карате за сметките, това със сигурност влияе негативно върху либидото и на двамата партньори.доктор

Даниъл Бергнер пък е автор на друга книга, която обсъжда женските нужди в секса. Според него женската сексуалност крие много повече от депресия, придружена от бурканче течен шоколад, ако жената не получава от връзката това, което иска. От еволюционна гледна точка, нежният пол винаги е смятан за по-предан и отдаден на любовта, но това се оказва просто необоснован мит. Наистина има много жени, които се притесняват ненужно дали партньорът им е щастлив и сексуално задоволен, но този феномен само скрива реалните проблеми, които моногамията поражда. Някои учени смятат че не ниското либидо, а именно скуката е главната причина много жени да не желаят секс в определени моменти от връзката си.

Бергнер изтъква също така много примери, където се наблюдава агресивно сексуално поведение от страна на жената и това само по себе си показва, колко много всъщност надценяваме мъжката сексуалност за сметка на женската. На разгонените подрастващи тийнейджъри например се гледа нормално, но техните “любопитни” връстнички се смятат за невъзпитани и необуздани. Тези и още куп други ситуации ни карат да мислим, че равенството между половете е все още далечна мечта, тъй като игнорираме науката и психологията за сметка на социалното статукво.

Д-р Клейтън в своята книга също обръща внимание на нуждата от преразглеждане на “интегралните биологични, психологични и културни фактори, които оказват влияние върху сексуалните нужди на хората”. В медицината се появяват все повече термини и диагнози като “синдром на хипоактивно сексуално желание”, чиято цел е да обяснят нежеланието на една жена да прави секс с партньора си. Проблемът на тези диагнози е, че игнорират най-очевидната от всички причини за ниското либидо на дамата – скучната моногамна връзка, която може би я мъчи. Стресът е един от многото субективни фактори, които играят огромна роля в този случай, но не трябва да бъде използван като симптом за подобно диагностициране.

либидоСпоред много специалисти елиминирането на социалните фактори, които оказват психологичен натиск върху жената може да доведе до връщане на либидото й към нормалното му ниво. Обществото е затрупано от постоянни разговори около денонощен горещ секс като по филмите, но в реалния живот този феномен е рядкост и хората не трябва да се поддават на подобни рекламни кампании. Лепването на диагнози от типа на “синдром на -” или “сексуална дисфункция” свива либидото на човек до голяма степен. Обществото често само си внушава, че има проблем и това е феномен, към чиято елиминация трябва всички заедно да се стремим. В крайна сметка сексът е жизненоважен в живота на всеки зрял човек и не трябва да се чувстваме насилени да изпълняваме нечии критерии или пък да гоним график!

03.12.2013 г.

Коментари за Какво не знаем за женското либидо?


Long Love small

Penisxxl jumbo








Copyright © 2005 - 2018 sexwell.bg   Boiled by WebSins WebSins

Google+