Какво е да си подчинен в BDSM, или къде бърка „Петдесет нюанса сиво“

Мадона, Лейди Гага, Риана и куп други артисти открай време се опитват да вкарат фетиш и BDSM модата в поп културата. Това най-накрая се случи, но внезапната популярност не дойде от музикалната сцена, а от литературната.

Трилогията „Петдесет нюанса сиво“ се е продала в повече от 40млн. копия, а съвсем скоро ще излезе и дългоочакваната холивудска екранизация. Трилогията изкачи безброй класации за бест селъри и буквално доминира фантазиите на стотици хиляди читатели по цял свят. Но с такава популярност освен слава идват и чуждите мнения и реакции, особено на хора, за които BDSM е начин на живот.


Най-важното, което поредицата може да даде на всеки свой читател, особено на жените, е импулсът да преследват и изучават своята сексуалност и това, което ги кара да се чувстват добре. Цялата история на Ана и г-н Грей се гради на базата на чист ескапизъм – наслаждаване на несметни богатства и сексуална наслада отвъд най-смелите представи. Чудесно е, разбира се - всички ние бихме водили такъв начин на живот, ако можехме! Притесненията в случая идват от друго – много от тези читатели и фенове не знаят какво е BDSM, какво са безопасни думи, каква е етиката в BDSM и най-вече – че самата книга не прави много усилия да ги образова. А когато нещо стане популярно, всеки иска да го опита.

Какво е да си „подчинен“ и как се вписва тази роля в BDSM?

Доминацията и подчинението е само една част от обширния свят на BDSM. Цялата практика покрива широк спектър включващ връзване, дисциплина, садизъм и мазохизъм, чиято цел обаче е чисто сексуална и ролева. Играта е само игра, но хората просто трябва да знаят, че граници в действителност има и че никога нищо не се прави без предварително съгласие на всички участници.

Най-често срещаната заблуда е, че подчинените са слаби или някак си повредени хора. Търси се някаква причина за това тяхно желание, дали в детството, дали от преживяна травма, психологически проблем и така нататък. Хората смятат, че подчиненият се държи плахо с всички – че е една изтривалка, която не познава друг начин на живот и затова се изразява по този начин и сексуално. Това просто не е така. Може да има такива хора, но определено това не предразполага към BDSM. Цялата тази сила и власт, която един подчинен отдава на своя доминиращ, всъщност е предварително притежавана. Един подчинен не може да даде нещо, което няма, а при игрите с BDSM всичко се случва волево и винаги можеш да спреш, ако не се чувстваш добре. Винаги имаш избор!

В „Петдесет нюанса сиво“ читателят остава с впечатлението, че връзката между Ана и Кристиян е на прага на психологическото и физическо насилие. Всеки човек, мъж или жена, трябва да бяга от подобни токсични връзки. BDSM е игра на секс, и като всяка игра, има своите правила. Целта не е да ощетиш някого, а да му доставиш удоволствие по този начин, по който той се е съгласил да го получи.

Когато някой каже „аз съм подчинен“, за един страничен и незапознат човек това звучи като наистина голяма работа. Да си подчинен в BDSM не те дефинира като човек – това е само една малка от многото други страни на човешкия индивид. Много „подчинени“ жени дори са феминисти. За тях отношенията между доминантен и подчинен са запазени точно там, където принадлежат – в спалнята. Те не обсебват и не дефинират цяла една връзка, не са слуги или сексуални роби.

Защо човек би искал да стане подчинен?

Отговорът е кратък и доста прост – защото му харесва. Ние, като хора, много често намираме за привлекателни и секси неща, които за други не са. Но за да са привлекателни, те трябва да са в правилния контекст. Един подчинен може да обича болката по време на игра в спалнята, но това не значи, че се наслаждава на болката от кола маската или тази на зъболекарския стол. Контекстът е много важен.

Като цяло, за доста голяма част от BDSM културата, „Петдесет нюанса сиво“ е по-скоро фетишизация на капитализма, отколкото нещо друго. Кристиян Грей може да е красавец с преследвачески тенденции и огромно количество емоционален багаж, но се счита, че скъпите подаръци, които прави на Ана, са достатъчна причина тя да изпълнява всяко негово желание, докато тайно се надява да го промени към по-добро и да се омъжи за него. Има камшици, тайнственост, вериги, болка и авантюризъм... но отстрани изглежда сякаш героинята е по-скоро въвлечена в ролята на подчинена, отколкото сама открила това желание у себе си. В BDSM, а и в живота, човек винаги трябва сам да поиска да бъде това, което е, и да се наслаждава, а не да понася ролята, която си е избрал :)
10.02.2015 г.

Коментари за Какво е да си подчинен в BDSM, или къде бърка „Петдесет нюанса сиво“

Subby (2015-02-10 07:29:41)
Да си подчинен означава да имаш власт над себе си и това всеки дом го знае много добре.

Breast Max

Wellman








Copyright © 2005 - 2018 sexwell.bg   Boiled by WebSins WebSins

Google+