Защо загубих хубавия оргазъм - и как си го върнах

Аз съм млада жена – между 25 и 30, работеща, без деца и необвързана. Човек може да каже, че си живея живота, защото излизам свободно, забавлявам сe с когото пожелая, имам богата колекция от играчки и като цяло познавам тялото си достатъчно, че да знам колко му е нужно, за да ми е хубаво. И истината е, че наистина не можех да се оплача... поне допреди няколко месеца.

Както с всичко, което се влошава малко по малко, в някакви откъслечни моменти усещаш, че нещо не е наред, но го игнорираш и продължаваш напред. До следващия път, в който го забележиш. След това следващия. След това установяваш, че все по-често ти се случва да улавяш, че нещо не е наред. Това е като косопада – виждаш, че по четката остават все повече косми, но тревогата ти настъпъва едва тогава, когато се наложи да си преметнеш ластика пет пъти, вместо обичайните два.

Ще споделя нещо лично – когато си играя сама, първият ми оргазъм винаги е най-УАУ. Разтърсващ, изпотяващ, крещящ, той е всичко това. Тези след него са хубави, мога да ги получавам с часове, но никой не е така освобождаващ и готин като първия, затова винаги го очаквам с нетърпение. Е, един ден така решително се бях засилила към него – и... нещо не се получи. Усетих го в гениталиите си, но сякаш беше изолиран – останалата част от тялото ми почти не реагира. Беше доста разочароващо, но го отдадох на временно неразположение. Какво толкова, един оргазъм. Следващия път, примерно утре, ще се получи, си казах тогава.

Истината е, че когато нещо не е наред, тялото си казва. Изобщо, с всичко е така – нашите организми са много добри в това да си казват кога нещо не е ок. Ние обаче сме много добри в това да не чуваме какво ни говорят и да игнорираме тези сигнали многократно. Поне го правим, докато не се усетим, че наистина нещата не са както трябва.

Четири-пет пъти ми се случи първият ми оргазъм да не е УАУ, за да разбера, че нещо куца. И това се случва в, така да се каже, „изолирана среда“ – когато си сам, насаме със себе си и угаждащ само на себе си. Получавах оргазъм... но не го усещах и цялото ми занимание се обезсмисляше. В един момент, точно както човек, който губи косата си, се зачудих – добре, какво ми има и защо вече не изпитвам това хубаво усещане? Преди го имах, а сега - не?

Разрових се в интернет. Там хората казваха, че мастурбирам твърде много и просто съм загубила чувствителността си. Че звучи логично – така е, но аз съм на такъв „режим“ от няколко години и до този момент не съм имала никакви проблеми... пък и 1-2 пъти седмично не е толкова често. Не беше това причината, бях сигурна. Реших да не спирам това, което правя по принцип и просто да се наблюдавам – какво мисля, какво правя, какво чувствам. Да спра да игнорирам тялото си и да чуя какво всъщност ми казва то. Изводите, до които стигнах, бяха:

1. Мозъкът ми не спира да работи – установих, че съм в малко по-стресов период от известно време насам и следователно се притеснявам излишно по време на личното си време. Пускам си музика, събличам се и лягам, но вместо да си фантазирам за някой готин мъж, мозъкът ми остава вкопчен в ежедневните ми ангажименти и мисля за служебни мейли дори докато вибраторът ми работи!

2. Наличието на проблем води до притеснение от този проблем – защо не мога да свърша? Защо не го усещам както трябва? Защо не е толкова хубаво? Защо, защо, защо? Непрекъснатото анализиране на ситуацията всъщност прави нещата по-лоши и ме спуска по една спирала, в която все повече се вкопчвам в идеята, че не мога да получа това, което искам.

3. Играчката не ми върши работа – двата вибратора, които използвах, сякаш бяха твърде слаби, единият ми беше омръзнал даже. Имах нужда от нещо ново и вълнуващо, както и от смяна на батериите. Или от вибратор, който не се нуждае от батерии.

Тези три на пръв поглед тривиални причини ми пречеха да си получа готиния оргазъм. След като установих съвкупността от проблеми, вече беше време да опитам да оправя нещата. Ето какво направих:

1. Спрях да си играя през седмицата. Сметнах, че през делничните дни съм твърде обзета от мисли за ежедневието, за да се отпусна – поне за момента. Оставих личното време за петък, събота или неделя, когато съм изцяло свободна.

2. Приех, че за момента не мога да имам перфектен оргазъм, и че не трябва да се притеснявам, защото не е края на света.
3. Купих си нови батерии. Не беше удобен момент да инвестирам в нова играчка, но поне трябваше да бъда сигурна, че старите работят отлично. Няма нищо по-дразнещо и обезкуражаващо от вибратор, който си сигурна, че работи като трактор, и в същото време да чуваш едва доловимото му жужене... това е като половин ерекция.

4. Започнах да се заключвам – установих, че част от притесненията ми идват от непрекъснатото ослушване дали някой няма да дойде или да ме чуе. В крайна сметка, дори и някой да разбере какво правя – колко фатално е това? За да не се притеснявам, просто започнах да се заключвам – всеки има право на лично пространство, дори, когато не живее сам.

5. Започнах да си подготвям атмосферата - ако въображението ми е в криза, трябва да го подпомогна някак си. Приготвих си любима музика, затоплих стаята, напръсках си възглавницата с любим мъжки парфюм. Малки неща, които обикновено бих пропуснала, сега ми бяха нужни, за да ме настроят на необходимата честота.

След няколко седмици започнах да усещам, че „качеството“ на първия оргазъм започва малко по малко да се възстановява. Не стана веднага, но кое ли нещо в този живот става от раз? С малко желание за релакс и постоянство, психическата блокада явно може да бъде „отпушена“, така че нищо не е фатално. Разбира се, ако някоя жена смята, че има нещо повече, което я спира от това да се наслади на своя оргазъм, винаги може да потърси професионална помощ. Но понякога преградата между гениталиите и цялото ни тяло се намира в главата и се поражда единствено от ежедневния постоянен стрес, който организмът ни не е устроен да издържа...

~ Е.К.
29.10.2015 г.

Коментари за Защо загубих хубавия оргазъм - и как си го върнах









Copyright © 2005 - 2017 sexwell.bg   Boiled by WebSins WebSins

Google+