Сън в Лело нощ, или едно рандеву за двама (1)

Винаги съм искала да направя нещо непредсказуемо за себе си.

travel womanЕдин вид подаръкът, който никой никога не се е сещал да ми подари. Нито един от мъжете, с които съм била, не се е сещал да погъделичка дивото в мен, дали защото са били твърде млади и неопитни, или зрели и цинични. Е, каквото-такова. Хората казват: ако искаш нещо, вземи си го сам - и го направих. Купих един билет в посока Германия - сама. Само с ръчен багаж. Терминал 2 и да видим какво ще се случи.

Когато влязох в хотелската стая и оставих раницата си на леглото, изведнъж почувствах - физически почувствах колко далеч съм от дома. Тук бях никоя, можех да си остана никоя, някак си анонимна; можех да кажа фалшиво име, да се правя, че не разбирам езика, да правя каквото си искам и на другия ден да изчезна. Имаше нещо адски чаровнo в тази идея. Взех си душ, преоблякох се и излязох да скитам.

Когато си сам, забележителности се гледат изключително бързо, установих аз. След няколко бързи обиколки в центъра на града усетих, че ми остана време, което исках да запълня с нещо свежо и ново. Мотаейки се из улиците, минах покрай изключително китна алея с луксозни, кокетни бутици от всякакъв род - бижутерия, парфюмерия, ръчно направен шоколад и... секс магазин. Последното някак странно успяваше да се впише във тази бляскава картинка - със светли, бели стени, а на откритите витрини съвсем не това, за което хората се сещат, когато чуят "секс магазин".

Полюбувах се малко на този нестандартен бутик и отминах. Бях решила, че ми се общува. Седнах в някакво бохемско кафенце няколко преки по-нагоре и си поръчах капучино - баристата бе учтив, но някак се притесни от английския ми и сметнах, че това е най-лесно да си поръчам. Две захарчета и бисквитка.

Замислих се над причината да избягам от всичко съвсем сама. Може би наистина имах нужда да оставя ежедневното си аз в България и да подиря някакво друго амплоа някъде из света. Бях отегчена от рутината, в която сама се вкарвах. 

Докато си водех тези интроспективни размисли, усетих че някой ме наблюдава. Нали знаете, онова усещане, че някой те гледа, дори да не го виждаш. Обърнах се и видях леко подпряната фигура на мъж, около 30 годишен вероятно, пиещ бира в малка издължена чашка и подсмихващ се изпод нея. Красив беше. Имаше хубави пръсти.woman

Лека усмивка от моя страна беше достатъчна, за да стане бавно и да се самопокани на моята малка масичка. Представи се. Каза, че според него не съм оттук. Отвърнах, че е прав и му казах името си. Засмя се леко, като чу как произнасям звука "Р" - немците така не могли. Заговорихме се. Бях предпазлива, разбира се - не му казах веднага, че съм съвсем сама, но той май го разбра още в началото. Беше много приятен човек, усмихнат, личеше му че работи здраво - типичен германец. Каза ми да зарежа капучиното и поръча по една "къса" бира за двама ни. У тях ги пиели като шотове. Защо не?

В сладки приказки и "къси" бири една след друга, часовете минаваха и усетих как започвам да се смея повече, а умът ми - да шари във всевъзможни посоки. Интуицията ми лежеше спокойна, просто този мъж не будеше никакви притеснения у мен. Някак си пасвахме идеално, поне на това ниво... държахме се сякаш се познаваме от години, а не от часове. Харесваше ми.

Разбира се, с напредването на вечерта, разговорите се задълбочаваха. Знаете, че когато това се случи, винаги се стига до две теми - пари и секс. И, тъй като вече бяхме обсъдили разликите в икономиките на България и Германия, плавно преминахме към темите свързани със секса. Кой, какво, как, с кого и колко. Той каза, че немските жени са сковани и никога не е бил с жена-приключенец. Аз само се усмихнах и замълчах. Всеки мъж иска жена приключенец, докато не намери такава и не се чуди какво да я прави.

Беше време да си ходя. Харесваше ми този човек, разваленият му английски и зелените му очи, но ставаше късно, а все пак бях сама. Платихме сметкта (настоях да си я разделим) и тръгнахме към главната улица. Той предложи да ме изпрати до хотела, аз приех. Беше ми весело, безгрижно. Какво толкова можеше да се случи? Вече не ми пукаше.

Вървейки, минахме покрай лъскавия секс шоп. Засмях се и с едва забележимо олюляване се обърнах към витрината. Кикотейки се го хванах за ръка сякаш ми беше гадже от години и, сочейки към някакъв предмет с неопределен от мен произход и предназначение, казах, че ей такова никога не съм пробвала!

Той ме погледна и ме попита дали се чувствам приключенски настроена. Ха! Моето момче, в България само такива виреем. Той пусна ръката ми и влезе в магазина. Гледах недоумяващо, малко като изоставено кученце пред витрината. Немецът се заговори нещо с продавачката, тя извади някакви работи, показа му ги оттук-оттам, сложи ги в черна торбичка, той си даде картата и хоп - излезе.

Подаде ми чантичката и каза, че била за мен. Каквоо? Изтрезнях набързо. Погледнах си телефона - официално се познавахме от четири часа и половина (трудно ми беше да приема, че е минало толкова време). Какви са тези подаръци? Каза ми, че му е било изключително приятно да срещне непозната като мен, и че искал да ми даде нещо за спомен - нещо, което ми е било направило впечатление. Затова ми взел "нещо"-то от витрината. Ама какво е то? Не приличаше на... нищо. Някаква извита джаджа. Той се засмя. Продължихме по пътя си, шумно дебатирайки на развален английски колко луд е той и как само някакви смахнати туристки биха му се вързали.

Стигнахме хотела ми. От толкова приказки и шеги, някак си бях забравила за черната торбичка в ръката ми. Щом отново си припомних че я държа, за момент се сконфузих. Кой подарява секс играчка на непознат? Непознат, който може и да не види повече след тази нощ... нямаше логика. В този момент обаче се замислих, че именно логиката ме бе лишавала толкова дълго време от това малко приключение, което така усилено търсех. То май стоеше пред мен.

Попита ме дали искам да ми разкаже повече за подаръка. Казах му да и отворих вратата.

Следва продължение...
16.07.2017 г.

Коментари за Сън в Лело нощ, или едно рандеву за двама (1)









Copyright © 2005 - 2017 sexwell.bg   Boiled by WebSins WebSins

Google+